Последната седмица и други неща

Понякога живота ни поставя в ситуации, в които не искаме да бъдем или по-точния израз е “не сме планували да бъдем”. Мисля, че хората често бъркаме това. И се нацупваме, вместо да се отдадем на положителните страна от обрата на събията. Може би все още не сме осъзнали, че нищо не е под наш контрол, освен собствените ни възприятия и става така, че постоянно се чувстваме онеправдани или направо нещастни, защото нищо не става както трябва!

Например миналия четвъртък не бях планувала да наводня банята + целия коридор до останалите стаи, но стана така. И вместо да си релаксирам след работа, трябваше един час да попивам вода със стирката и да се чудя как да отпуша пустия канал. Осъзнах, че плановете ми за вечерта няма да са такива, каквито исках. И точно на ръба на нацупването, осъзнах, че не е задължително всичко да е чак толкова лошо. Недко ми помогна за това, разбира се. Като не се изнерви и той. 😀 Така вместо да се нервим, в 21ч вечерта се натоварихме в колата и отидохме до Метро да си купим отпушвач за канал (или както там се нарича).

Час и половина по-късно и назад с 80лв, напуснахме огромния магазин. Отпушвач, разбира се, не намерихме. Купихме си съвсем други неща. Включително и вечеря, защото какво пречи да ядеш в 23ч. вечерта преди лягане. 😀

В крайна сметка вечерта премина доста динамично, забавно и неочаквано приятно. Въпреки обстоятелствата.

Защо говоря за това? Непланираните неща винаги са били едни от най-трудните за мен, поставяйки ме в доста кофти психически състояния – на несигурност, страх, паника и т.н. Както дълбините ме плашат повече от височините например, защото са неизвестни, така и планираните не-хубави неща могат да ме стресират повече от непланираните, но хубави. Weird but true. Обаче си казах, че няма повече. Това е слабост, която не искам да притежавам.

Така един ден изпаднах в лека паника, защото Недко ми съобщи плановете си да отсъства една седмица и да се отдаде на невероятно приключение с колелото си. Беше толкова щастлив и ентусиазиран, че нямах място за отрицателни емоции и реших да го мисля после.

Какво ме притесни всъщност? Фактът, че бях поставена в непланирана от мен ситуация. Ако да речем аз бях решила, че искам да остана сама за една седмица вкъщи и му бях предложила да направи нещо подобно, нещата щяха да са съвсем различни. Обаче обстоятелствата бяха други и аз маааалко се панирах. 🙂 “Леле какво ще правя толкова време сама?”, “Ами ако му се случи нещо?”, “Ама то ще е страшно вкъщи”, “Ще бъде мега скучно”, “Как ще се грижа сама за котката?”, “Ами ако се успивам за работа всяка сутрин?”…. Подобни абсурди минаха през главата ми.

Какво реших да направя? Реших, че трябва да помисля и да се фокусирам само върху всички хубави неща, които ще донесе на мен тази ситуация. За секунди ми дойдоха много такива наум!

Изведнъж ситуацията се превърна от тази…

… в тази:

1во – Щастлив Недко = Щастлива Зуза! Не мога и никога не бих поискала от него да не прави нещо, което го прави щастлив.

2ро – Реших, че все пак ще имам план! И няма да оставя на седмицата да мине ей така без да се възползвам от нея.

Leave a Reply